Три визии за края на войната: Интересите на САЩ и Русия срещу илюзиите на Европа
Тома Биков,
Американският президент Доналд Тръмп показа проект за преустановяване на Руско-украинската война. Планът се състои от 28 точки, най-важните от които са свързани с териториалната целокупност на Украйна, намаляването на числеността на армията ѝ и установяването на безпристрастен статус за страната, който ѝ забранява да членува в НАТО. Планът на Тръмп беше остро подложен на критика от редица демократични анализатори, приветстван от последователите на американския президент и посрещнат като опция за договаряния от съветската страна. Няколко дни след представянето му ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен съобщи, че границите на Украйна не могат да бъдат изменени със мощ, армията й не може да бъде понижена, а Европейският съюз би трябвало да има централна роля в мирното съглашение.
При тази обстановка се следят най-малко три вероятности на мислене, които ще продължат да си опонират и отсега нататък. Най-видимата за нас е европоцентричната. Тя наподобява на това, което Кант назовава трансцендентална заблуда. Това е вградена специфичност на разсъдъка, която в избрани случаи, виждайки едно събитие, не е в положение да осмисли със средствата на опита неговата същинска същина. Пример за сходен феномен е трансценденталната заблуда, че Слънцето се върти към Земята, както виждаме, а не че Земята се върти към Слънцето, както е в реалност.
Европоцентричната вероятност към руско-украинския спор изключва разполагането му в световния подтекст и го привижда само като голямо предизвикателство пред идеологическата рамка и сигурността на Европейски Съюз. И двете изказвания са правилни, само че те не засягат никой различен с изключение на Европейски Съюз. Цитираните думи на Урсула фон дер Лайен са прегледен образец за илюзорния европоцентричен взор, чийто роман се образува към това какво би трябвало да бъде, а не към това какво е. Могат ли да бъдат изменени границите на Украйна със мощ? Според все по-малко настоящото интернационално право не могат, само че по всичко проличава, че в реалност могат.
Трябва ли Европейски Съюз да има централна роля в мирното съглашение?
Със сигурност би трябвало от позиция на Европейски Съюз, само че в действителността, в която договарянията се водят от Съединени американски щати и Русия, по нищо не проличава тази централна роля да бъде дадена на Европа. Европоцентричната позиция може и да е най-важната за Европа, само че тя е маловажна за всички останали светове, чиито граници се оформят и ще се оформят пред очите ни. Дали за водачите на страните от Близкия изток войната в Украйна е по-важна от войната в Газа? Дали в Индия се интересуват повече от Русия и Украйна, в сравнение с от Пакистан? Накъде е ориентиран погледът на Тайван – към руско-украинската война или към Китай?
Тук идва втората вероятност на мислене, която е американска и е друга от европейската. Още в предходния си президентски мандат Доналд Тръмп уточни Китай като главен конкурент на Съединени американски щати за световно превъзходство. Тази теза първо беше дефинирана от починалия Хенри Кисинджър. Преди нахлуването на съветските войски в Украйна той даже съветваше американската администрация да притегли Русия на страната на Запада и по този метод да противодейства на китайската агресия. В този вид виждане има явна логичност, която демонстрира, че демографският, икономическият и военният капацитет на Китай е надалеч по-значим от този на Русия. От тази позиция световният взор на Съединени американски щати привижда войната в Украйна доста повече като отклонение на значима геополитическа сила от главната цел в лицето на Китай, в сравнение с като заплаха и значимо предизвикателство за Съединени американски щати.
Видно е, че за Тръмп това е една от многото войни по света и в случай че в нея има нещо значимо, то е, че нарежда Русия напълно в лагера на Китай. Тук не настоявам, че тази позиция е морална, обективна и идеологически издържана от европейска позиция, само че настоявам, че тя е прекомерно евентуална от позиция на американския взор.
Трета вероятност на мислене е съветската. Войната в Украйна не е борба за територии, а съветска поръчка за присъединяване в новия интернационален ред. Руската роля в този нов интернационален ред няма капацитет да бъде световна, каквато роля към този момент играят Съединени американски щати и Китай, а районна. Войната в Украйна сложи публично началото на световната геополитическа промяна, която импровизирано течеше и преди този момент. Тя очерта ясна граница сред Запада и Русия, само че и заличи значително границата сред Китай и Русия. Очертаването на тази втора граница е значимо, в случай че Русия не желае да се трансформира в придатък на Китай, а да играе независима роля на районен геополитически фактор. Парадоксално, само че опцията за обрисуване на съветска граница по отношение на Китай може да се реализира единствено благодарение на Съединени американски щати. Подобно съветско придвижване е и в американски интерес. Вероятно това е повода Доналд Тръмп да одобри огромна част от съветските претенции във връзка с Украйна.
Въпросът е какви са американските претенции във връзка с Русия. Очертаването на ясна граница сред Запада и Русия, която минава през територията на Украйна, значи, че съветското въздействие ще се ограничи до такава степен. Вероятно по тази причина и съветското управление одобри толкоз умерено глобите против задграничните активи на „ Лукойл “ и „ Роснефт “, които евентуално ще бъдат добити от американски компании. Тези активи бяха инструмент за съветско въздействие в дълбочината на Запада и евентуално ще бъдат част от неофициалните сделки за очертаването на цивилизационните граници.
Въпросът за вероятностите пред Европейски Съюз в тази комплицирана геополитическа обстановка е екзистенциален за самия него. Те са най-малко две. Първата е съюзът да се трансформира в периферен придатък на Съединени американски щати, който е лишен от лична геополитическа воля в името на това да запази консуматорския нагон на своите жители. На пръв взор тази вероятност наподобява по-безболезнена, само че в средносрочен и дълготраен проект ще докара до крах и обедняване на Стария континент. Втората вероятност е с цената на обществени ограничения и многопластови старания Европейски Съюз да се реорганизира стопански, военно и идеологически и да е в положение да подсигурява самичък както сигурността си, по този начин и действителното си присъединяване в новия геополитически ред като районен фактор със лична воля. За да бъде осъществена втората вероятност, би трябвало водачите на Европейски Съюз освен да видят действителността оттатък европоцентричната транцендентална заблуда, на която са жертва, само че и да са подготвени да я осмислят и да отговорят умишлено на провокациите, пред които тя изправя целия континент. И може би първата задача в тази посока е Европейски Съюз да има не водачи, а законен водач, който е определен по разпоредбите на демокрацията, а не на правилото на най-малкото общо кратно.
Американският президент Доналд Тръмп показа проект за преустановяване на Руско-украинската война. Планът се състои от 28 точки, най-важните от които са свързани с териториалната целокупност на Украйна, намаляването на числеността на армията ѝ и установяването на безпристрастен статус за страната, който ѝ забранява да членува в НАТО. Планът на Тръмп беше остро подложен на критика от редица демократични анализатори, приветстван от последователите на американския президент и посрещнат като опция за договаряния от съветската страна. Няколко дни след представянето му ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен съобщи, че границите на Украйна не могат да бъдат изменени със мощ, армията й не може да бъде понижена, а Европейският съюз би трябвало да има централна роля в мирното съглашение.
При тази обстановка се следят най-малко три вероятности на мислене, които ще продължат да си опонират и отсега нататък. Най-видимата за нас е европоцентричната. Тя наподобява на това, което Кант назовава трансцендентална заблуда. Това е вградена специфичност на разсъдъка, която в избрани случаи, виждайки едно събитие, не е в положение да осмисли със средствата на опита неговата същинска същина. Пример за сходен феномен е трансценденталната заблуда, че Слънцето се върти към Земята, както виждаме, а не че Земята се върти към Слънцето, както е в реалност.
Европоцентричната вероятност към руско-украинския спор изключва разполагането му в световния подтекст и го привижда само като голямо предизвикателство пред идеологическата рамка и сигурността на Европейски Съюз. И двете изказвания са правилни, само че те не засягат никой различен с изключение на Европейски Съюз. Цитираните думи на Урсула фон дер Лайен са прегледен образец за илюзорния европоцентричен взор, чийто роман се образува към това какво би трябвало да бъде, а не към това какво е. Могат ли да бъдат изменени границите на Украйна със мощ? Според все по-малко настоящото интернационално право не могат, само че по всичко проличава, че в реалност могат.
Трябва ли Европейски Съюз да има централна роля в мирното съглашение?
Със сигурност би трябвало от позиция на Европейски Съюз, само че в действителността, в която договарянията се водят от Съединени американски щати и Русия, по нищо не проличава тази централна роля да бъде дадена на Европа. Европоцентричната позиция може и да е най-важната за Европа, само че тя е маловажна за всички останали светове, чиито граници се оформят и ще се оформят пред очите ни. Дали за водачите на страните от Близкия изток войната в Украйна е по-важна от войната в Газа? Дали в Индия се интересуват повече от Русия и Украйна, в сравнение с от Пакистан? Накъде е ориентиран погледът на Тайван – към руско-украинската война или към Китай?
Тук идва втората вероятност на мислене, която е американска и е друга от европейската. Още в предходния си президентски мандат Доналд Тръмп уточни Китай като главен конкурент на Съединени американски щати за световно превъзходство. Тази теза първо беше дефинирана от починалия Хенри Кисинджър. Преди нахлуването на съветските войски в Украйна той даже съветваше американската администрация да притегли Русия на страната на Запада и по този метод да противодейства на китайската агресия. В този вид виждане има явна логичност, която демонстрира, че демографският, икономическият и военният капацитет на Китай е надалеч по-значим от този на Русия. От тази позиция световният взор на Съединени американски щати привижда войната в Украйна доста повече като отклонение на значима геополитическа сила от главната цел в лицето на Китай, в сравнение с като заплаха и значимо предизвикателство за Съединени американски щати.
Видно е, че за Тръмп това е една от многото войни по света и в случай че в нея има нещо значимо, то е, че нарежда Русия напълно в лагера на Китай. Тук не настоявам, че тази позиция е морална, обективна и идеологически издържана от европейска позиция, само че настоявам, че тя е прекомерно евентуална от позиция на американския взор.
Трета вероятност на мислене е съветската. Войната в Украйна не е борба за територии, а съветска поръчка за присъединяване в новия интернационален ред. Руската роля в този нов интернационален ред няма капацитет да бъде световна, каквато роля към този момент играят Съединени американски щати и Китай, а районна. Войната в Украйна сложи публично началото на световната геополитическа промяна, която импровизирано течеше и преди този момент. Тя очерта ясна граница сред Запада и Русия, само че и заличи значително границата сред Китай и Русия. Очертаването на тази втора граница е значимо, в случай че Русия не желае да се трансформира в придатък на Китай, а да играе независима роля на районен геополитически фактор. Парадоксално, само че опцията за обрисуване на съветска граница по отношение на Китай може да се реализира единствено благодарение на Съединени американски щати. Подобно съветско придвижване е и в американски интерес. Вероятно това е повода Доналд Тръмп да одобри огромна част от съветските претенции във връзка с Украйна.
Въпросът е какви са американските претенции във връзка с Русия. Очертаването на ясна граница сред Запада и Русия, която минава през територията на Украйна, значи, че съветското въздействие ще се ограничи до такава степен. Вероятно по тази причина и съветското управление одобри толкоз умерено глобите против задграничните активи на „ Лукойл “ и „ Роснефт “, които евентуално ще бъдат добити от американски компании. Тези активи бяха инструмент за съветско въздействие в дълбочината на Запада и евентуално ще бъдат част от неофициалните сделки за очертаването на цивилизационните граници.
Въпросът за вероятностите пред Европейски Съюз в тази комплицирана геополитическа обстановка е екзистенциален за самия него. Те са най-малко две. Първата е съюзът да се трансформира в периферен придатък на Съединени американски щати, който е лишен от лична геополитическа воля в името на това да запази консуматорския нагон на своите жители. На пръв взор тази вероятност наподобява по-безболезнена, само че в средносрочен и дълготраен проект ще докара до крах и обедняване на Стария континент. Втората вероятност е с цената на обществени ограничения и многопластови старания Европейски Съюз да се реорганизира стопански, военно и идеологически и да е в положение да подсигурява самичък както сигурността си, по този начин и действителното си присъединяване в новия геополитически ред като районен фактор със лична воля. За да бъде осъществена втората вероятност, би трябвало водачите на Европейски Съюз освен да видят действителността оттатък европоцентричната транцендентална заблуда, на която са жертва, само че и да са подготвени да я осмислят и да отговорят умишлено на провокациите, пред които тя изправя целия континент. И може би първата задача в тази посока е Европейски Съюз да има не водачи, а законен водач, който е определен по разпоредбите на демокрацията, а не на правилото на най-малкото общо кратно.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ